Sportonline.bg

Сакалиев: Изпълних една от мечтите си да играя в ЦСКА

saualiev
Сакалиев: Изпълних една от мечтите си да играя в ЦСКА

Снимка: btv

Радвам се,че "армейската" публика продължава да ме обича

 

Стойко Сакалиев, един от марковите нападатели на ЦСКА и любимец на Сектор Г, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той знае какво е чувството да отбележиш гол във вечното дерби на българския футбол. Освен това е известен и като един от най-големите артисти в родния футбол. Светът се възхищава още на задната ножица на Кристиано Роналдо, но Сакалиев е вкарвал по този начин още преди кавалера на „Златната топка“. Заради шегите си той често бе наказван от може би най-строгия президент във футбола ни Христо Порточанов, който и до днес гледа на него като на свой син.

- Здравей, Стойко! Да започнем с твоя коментар за последното вечно дерби – равенството 2:2 за първенството…
- Според мен се получи динамичен мач. Първото полувреме ЦСКА тотално надигра Левски. Имаше шанс напълно да го довърши при този пропуск на Каранга в 45-ата минута. За съжаление не се получи мачът, който исках. Второто полувреме ЦСКА излезе доста прибран. Видя се мощната игра на Левски, атакуващият футбол, който приложи. След отбелязването на ранния гол през втората част, имаше доста колебания и във футболистите и доколкото наблюдавах също и в треньорското ръководство. Не предприеха мерки с някакви смени, за да направят така, че отборът да намери сили и да излезе от тази дупка. Според мен смените дойдоха малко късно. Левски даже имаше шанс да поведе. Хубавото е, че не се случи. За пореден път се убеждавам, че в такива дербита винаги съживяваме Левски в ситуация, която не е добра за тях.

- А какво ще се случи в полуфинала-реванш за Купата на България? 2:0 за Левски в първия двубой, но в евротурнирите стана мода да се правят обрати. Възможно ли е да се случи?
- Аз вярвам, но с оглед на изиграния мач, Левски има една идея психологическо предимство след срещата от 0:2 до 2:2. В двубоя за Купата водят с 2:0, макар че аз вярвам в отбора. Наистина Стамен Белчев и спортно-техническото ръководство трябва да вземат бележки от този мач, за да може на всяка цена Левски да бъде елиминиран за Купата на България. Три гола са много, но всичко е възможно.

- „Червените“ фенове често те виждат на мачовете и приветстват подкрепата ти за ЦСКА. Явно ти остава време да си на стадиона. С какво се занимаваш в момента?
- В момента се занимавам с един друг спорт – колоездене. С това поддържам моята елегантна фигура (смее се). Започнах да поглеждам малко по-професионално към този спорт, защото тепърва ми предстоят състезания. Тренирам си активно. Най-вече ми доставя удоволствие. А в личен план в момента развивам един бизнес, който може би ще го обявя в края на месеца. Всичко е на финалната права, подредено е, просто трябва да се започне. На 30 април откривам въпросното помещение и работата, която ще върша.

- Ще ни шокираш ли пак, както с колоезденето?
- Със сигурност!

- А защо колоезденето? Детско влечение? Бургас има традиции в този спорт…
- Може би заради баща ми, лека му пръст, който е бивш колоездач. Във времето е имал желанието да ме направи такъв спортист, но аз избрах топката. Когато спрях с футбола през 2013-а, на следващата година се запалих чисто любителски. Но наистина виждам голяма красота в този спорт и спокойствие лично за мен. Там намерих себе си. Изключително красив спорт, който ми доставя удоволствие. За първа година съм картотекиран в мъжкия отбор на Черноморец Бургас. Даже имам спечелено отборно първенство в Гърция с Радо Константинов. И едно лично мое добро постижение – миналата година в Одрин от 160 човека, завърших 34-и, което е перфектно за мен.

- Не планираш ли да се завърнеш във футбола?
- Засега това е много далеч от мен. Ако го направя, може би ще е свързано само с деца. За да се изградят добри футболисти и да имаме добър национален отбор, всичко започва от децата. За мен те трябва да бъдат учени от хора, които са играли и имат опит с този спорт. Отвориха се страшно много школи, има страшно много треньори, всеки разбира, всеки дърпа деца, стига се една определена възраст и всичко приключва, а аз мен това не е правилно.

- Какви са шансовете на ЦСКА да спечели трофей във връзка със 70-годишнината на клуба? Единствената възможност е Купата на България, след като титлата в шампионата е ясна.
- Титлата е ясна от доста време. Много трудно ще бъде на ЦСКА в реванша с Левски. Два гола наистина са голям актив, но ако наистина подходят сериозно и изиграят не само първото, но и второто полувреме, биха стигнали до максимален резултат. Важното, на което искам да наблегна е, че головете трябва да се реализират. За равенството 2:2 с Левски голяма вина носи Каранга. Според мен не може да си голмайстор на България и на отбора, да имаш такова голямо самочувствие, а да не можеш да реализираш положението сам срещу вратаря. Ако беше станало 3:0, всичко приключваше. Но както винаги ги съживихме.

- Феърплей ли е българският футбол в момента в сравнение с времето, когато ти играеше? Постоянно има „стрели“ по тази тема.
- Винаги е било така, но в последните години май надминава границите. Виждам диктатура от определени хора към определени отбори, особено към ЦСКА, но и към други клубове. Те са ощетявани от съдиите, дали умишлено или не. За да се изгради силно българско първенство, всичко трябва да бъде реално. Да има стойностни съдии, които искат да се развиват, за да могат да свирят големи мачове.

- Когато ти играеше, в „червения“ тим чужденците бяха малцинство, а сега е обратното. Не става дума само за ЦСКА, а и за другите клубове у нас. Къде изчезнаха добрите български футболисти?
- Добрите български футболисти за съжаление вече ги няма. Ще се върна малко назад – по времето, когато бяхме в Нефтохимик. Г-н Порточанов беше направил една страхотна база с детско-юношеска школа с деца, сред които аз, Георги Чиликов, Николай Кръстев и други. След нашето преминаване от деца в младша и старша, попаднахме в мъжкия отбор. По такъв начин трябва да се развиват футболистите в България. Не трябва да има толкова много школи, а определени – на ЦСКА, Левски, Славия… Да имат условия, за да може децата да се развиват. Съгласен съм, че по време на всеки един футболен мач, трябва да играе и юноша до 17-20 години. За съжаление в момента най-много липсва това, че в днешно време децата не играят футбол пред блока, както ние навремето след тренировка. А де факто футболистите изграждат своите индивидуални качества на улицата.

- „Червените“ фенове те харесват и заради ексцентричността ти. Най-лудото нещо, което си правил с фланелката на ЦСКА?
- Сещам се за мача Спартак Варна – ЦСКА. Мисля, че спечелихме с 4:0. Не знам дали си спомняте за интересния фаул с глава. Също след една тренировка на Панчарево. Аз винаги бях от тези, които най-бързо се изкъпваха, а Гай беше най-бавният. Направих така, че му скрих колата. Всички си тръгнаха от тренировката, а Гай остана единствен без кола и нямаше как да се прибере. Бях му я скрил малко по надолу до бензиностанцията.

- С Гай е опасно да се шегуваш.
- Да, но въпреки това останахме добри приятели и до ден-днешен поддържаме връзка чрез Интернет.

- Защо толкова често демонстрираш злоба към Левски? Не те ли е страх, че може да те срещнат фенове на този клуб и да ти поискат сметка?
- Странното е, че доста пъти са ме срещали фенове на Левски и ми се радват. Даже, когато бях тежко контузен, получих писмо от един „болен левскар“. Беше написал, че съжалява, че съм контузен и че ще липсвам по българските терени. Много ми хареса и си пазя това писмо. В живота има омраза и любов. Хубаво е да обичаш, хубаво е и да мразиш. Говоря чисто футболно. Но всъщност имам много близки приятели, които са левскари. Може би отивам в крайна фаза като фен и понякога се изпускам, което за мен е нормално.

- Спонтанно ли беше онова решение за плонжа с глава, за да подадеш, ако не се лъжа на Христо Янев за гол?
- Удари гредата. Не беше спонтанно, а измислено от мен и помощник-треньора. Знаехме го само двамата, Ицо нямаше представа. Когато стана фаул, му казах: „Ице, сега ще ти я бутна, ти застани там.“ Като паднах, го гледам с периферното зрение, че стои и недоумява какво става. Но горе-долу се получи хубава ситуация. Ако беше станал гол, щеше да е блестящо. Един от запомнящите се моменти в кариерата.

- Имаш и великолепна задна ножица. Сега светът говори за задната ножица на Кристиано Роналдо. Как я оценяваш ти?
- Страхотен гол, страхотен отскок! Топката беше успоредна спрямо него. Моят гол беше малко по-труден, защото беше в кал, а и е по-сложно, когато топката идва отстрани. Той игра в Шампионска лига, а аз в първенството срещу Славия. (смее се)

- Разкажи ни за сагата около преминаването ти от Нефтохимик в ЦСКА. Как я преживя?
- Беше много тежко. Г-н Порточанов ми помогна да отида в ЦСКА. Имах големи перипетии от хора, които са искали да не ме пускат. Един от тях е Пламен Киряков, другите не ги знам. След преминаването ми в ЦСКА искаха да ме съдят. Може би някои хора са наясно как преминах, но не и аз. Основен „виновник“ за това също е Стойчо Младенов, който направи всичко възможно да стъпя на стадион „Българска армия“ и да заиграя. Спомням си, по време на подготовката с ЦСКА в Трапенкамп, Германия, че все още имаше малка вероятност да ме върнат в Бургас. Всяка сутрин четях пресата, обаждах се на Лъчо Танев, който тогава ми беше мениджър. Той ми казваше: „Спокойно, Сака…“. А аз съм припрян човек и ако нещо не е както трябва, не мога да се концентрирам. Започна първенството и всичко се нареди. Много се радвам, че тогава отбелязах два гола в първия ми мач срещу Нефтохимик на „Българска армия“ и ги бихме с 3:0.

- Хубаво е, че хвана периода, в който Порточанов продаваше на столичните грандове, обичаше да им взима милиони – Чиликов в Левски, ти в ЦСКА. Казват, че Стойчо Младенов е направил „магистрала“ преди магистралата до Бургас, за да се пребори за теб. Сещате ли се за тази история?
- С г-н Порточанов сме в много близки отношения. Срещаме се в Бургас, когато се прибирам. С него обсъждаме не само футбола, но и политиката. Понякога се разхождаме. Стойчо Младенов не съм го виждал доста отдавна, може би защото неговата дейност е извън България.

- Твоята снимка, редом до още четири-пет любимци бе на бюрото на Порточанов, но той казва, че ти си най-наказваният от тях…
- И неговата снимка е вкъщи! (смее се)

- Какъв президент бе Христо Порточанов?
- Справедлив, принципен, доста наказваше, не само мен, но и останалите футболисти и щаб. Но и беше много щедър, когато побеждавахме грандовете – ЦСКА, Левски, Ловеч… Доста пъти ме е глобявал, но мисля, че не е бил прав. Примерно заминаваме на подготовка в Смолян. Бях на 17 години и тогава беше модерно да си направя кичури на косата. Влизайки в автобуса, веднага ми каза да ходя да се подстригвам, иначе няма да се кача. Подстригах се нула номер и ме глоби 1000 лева. Това е в негов стил.

- Освен колоезденето, леката атлетика също е повлияла в раните ти години. Говори се, че силният ти отскок, с който правеше впечатление, е дар от леката атлетика, а не от Господ…
- Малко хора знаят, че докато навлизах в мъжкия отбор, играех много баскетбол. Обичах го. Оттам развих този отскок. А в леката атлетика имах възможност две години да работя с г-н Маслов, който е треньор на Петя Пендарева, известна наша бивша лекоатлетка. През този период бях на лагер, който ми помогна да развия своята бързина, сила и отскок. Благодаря на Петя и на Маслов за това мое допълнително развитие и градивност в моя футболен живот.

- Маслов после влезе във футбола.
- Да, беше помощник на Херо, сега отново е такъв в Лудогорец. Добър треньор.

- Не съжаляваш ли, че не направи голям трансфер в чужбина?
- Много съжалявам! Имах съвсем други мечти като дете. Едната бе да играя в ЦСКА. Изпълних я, но не бях удовлетворен от това, че имах и други амбиции с клуба. Исках да играя в моя любим отбор Ювентус. Имах желание да играя на Европейско, на Световно. Малко нереалистични мечти за едно дете, но въпреки това се стараех да ги следвам. С г-н Порточанов сме си говорили на тази тема – защо по-рано не ме беше пуснал. Още преди ЦСКА, имах реални оферти от Локомотив Москва, които той ми е показвал, също и от Борусия Дортмунд. Но тогава е била такава политиката. Може би парите, които са щели да постъпят в касата на клуба, са били малко. Може би тогава преценката не е била правилна и затова останах в Бурагс, а след това преминах в ЦСКА. Може би контузията ми попречи да се доразвия.

- Какво още искаше да постигнеш с ЦСКА и не успя?
- Ще кажа какво успях и кое много ме радва – хората още ме обичат. Толкова много време не играя футбол и въпреки това хората са ме запомнили. Това за мен е голямо щастие. Какво не успях? Може би не успях да вкарам пет гола на Левски и да подобря рекорда на Стоичков. (смее се)

- Често се прибираш в Бургас. Как изглежда стадионът-красавец в квартал „Лазур“?
- Вече е за продан, доколкото имам информация за 25 милиона. В момента е затворен напълно, никой не го ползва. Една голяма разруха за съжаление. Беше уникален стадион. Знаете, с какви любов и желание г-н Порточанов и спонсорите го направиха. Беше поддържан и след встъпването на Митко Събев, всичко приключи. Според мен вина има и самата община Бургас, защото допусна да се случи това нещо. Стадион „Черноморец“ навремето беше уникален със страхотна база, но приключи и сега е ред на стадиона на Нефтохимик.

- Хвана залеза на „златното поколение“ на България. Поддържаш ли връзки с някои от играчите от този фамозен наш отбор? Кой те респектира най-много?
- В момента поддържам отношения с бившите ми колеги от ЦСКА Велизар Димитров, Бадема, Христо Янев. Иначе в Слънчев бряг сме играли малки вратички с Бербатов. Нямаме близки отношения, но винаги си говорим, като се видим. По-близки са отношенията ми с колегите, с които съм играл в ЦСКА.

- Имаш братовчедка, която е фолк певица – Гергана. Кой е по-известен от двамата?
- Във футболните среди – аз, в музикалните – тя. (смее се)

- Опита участие в риалити формат, допадна ли ти?
- Може би оттам имам лек плюс, защото имах една много интересна история. Не помня къде бях, но една жена стои и ме гледа и ми вика: „Аз теб те познавам.“ Мислех, че ще каже нещо от футбола, а тя отвърна: „Беше в „Биг Брадър“.“

- Хареса ли ти? Ще опиташ ли пак, ако получиш оферта?
- Зависи. Ако има добър хонорар, всеки би влязъл. Но аз влязох с идеята да си почина и го направих. Бях на ваканция. Стоиш си, хапваш си, само нямаш възможността да се поразходиш.



Още по темата

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>