Sportonline.bg

ПСЖ се оказа лесен съперник за Реал насред Париж

zidane
ПСЖ се оказа лесен съперник за Реал насред Париж

Снимка: btv

Зизу отново показа треньорска класа

ПСЖ се оказа лесен съперник за Реал насред Париж. Елиминационните кръгове в Шампионската лига и Лига Европа винаги са от два мача. Спокойно може да се каже,че още в първия осминафинал в Мадрид плашливият Унай Емери обърка тактиката за мача.

И отново показа страх, който се предаде под форма на предпазлива игра при футболистите. И в Мадрид, и в Париж. А голямата грешка на катарското ръководство е,че Емери не бе сменен още през миналото лято. След като допусна в предишното участие в Шампионската лига срамно отпадане, отново на осминафинал, от Барса след победа в Париж с 4:0 и загуба с 1:6 в Барселона, той просто нямаше място за големите амбиции на катарците. Друга тема е,че през годините от 2011, откакто поеха ПСЖ, те направиха грешки с треньорските смени на Карло Анчелоти и Лоран Блан.

В тези дни парижани се връщаха към подвига от 1993,когато ПСЖ успя да преодолее загуба с 1:3 в Мадрид и спечели втората среща с 4:1 в редовното време. Но тогава това бе отбор,в който имаше идентичност,а не чиновнически проект. По някакъв начин треньорът Артур Жорже и играчи като Уеа, Валдо и Жинола плюс корави защитници като Комбуаре бяха оставяни да развиват на спокойствие своите големи футболни качества. И нямаше за миг това, което се чувства днес в отбора. А именно огромно напрежение да се направи нещо. А когато се играе под напрежение не става нищо.

Във футбола няма ако. Но за контузения Неймар винаги ще остане вратичка, ако беше здрав дали втората среща с Реал щеше да има друг развой. Най-вероятно не. Защото футбола е колективна игра,в която изпъкват огромните лидери. Неймар е голям лидвр,но той все още не се е освободил от сянката на Меси в Барса. Видя се в първия мач в Мадрид когато наистина подаде с пета за първия гол на парижани вкаран от Рабио. Но не можа да помогне изцяло на отбора да запази аванса, или поне реми.

Когато ПСЖ играе в Шампионската лига винаги се изостря спомена за единствената донесена от френски отбор КЕШ/ШЛ. А тя дойде във Франция от най-големия съперник на парижани Марсилия през 1993 година когато на финал в Мюнхен бе победен Милан с 1:0 след гол на Базил Боли. Преди това през 1991 Марсилия бе на финал с Цървена звезда, а малко преди това загуби полуфинал от Бенфика. Така,че залога на катарските собственици да има „поне“ полуфинал в Шампионската лига от страна на ПСЖ тегне много върху всички играчи на парижкия тим.

Що се отнася до осминафинала реванш Юлиан Дракслер бе прав като заяви,че отбора не е играл докрай нападателно, а само си е разигравал топката и е очаквал да им падне нещо. Но в думите на Дракслер няма нищо учудващо. Той е германец и е свикнал да се бори докрай. И около него да има такива отдадени футболисти. Дали пък катарците не трябва да погледнат към германски треньор за разглезената банда играчи на ПСЖ ?

Ди Мария е критикуван,че не бе на висота. Няма как, нито Ди Мария, нито Пасторе, които са големи футболисти да са на нужната висота, след като през годините те бяха забивани на пейката от Емери и пускани като резерви.

Що се отнася до Реал, Зизу отново показа треньорска класа и хвърли в екстаз всички фенове на градът в който е роден. А именно Марсилия. Никой не може да се сърди на никой, когато става въпрос не за национален, а за клубен футбол. Враждата между Марсилия и ПСЖ трябва да се уважава, защото във всяка една страна това е част от солта на футбола. Ако Марсилия бе на мястото на ПСЖ със сигурност Париж щеше да изпадне в екстаз. Така,че тези,които се учудват защо в Марсилия има тържества да не се правят на изненадани.



Още по темата

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>