Sportonline.bg

Йенс Леман: Може да се гордеете със Стоичков

leman
Йенс Леман: Може да се гордеете със Стоичков

Снимка: btv

Планирам един ден да стана треньор

Един от най-класните вратари в историята Йенс Леман говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Играл е в Милан, Арсенал, Борусия (Дортмунд) и Шалке. Шампион е на Германия, Италия и Англия. Два пъти в историята УЕФА го избира за вратар №1 на европейските клубни турнири. Рекордьор е по серия мачове със „суха мрежа“ в Шампионската лига. Десет пъти поред той опази вратата си при атаки на мегазвезди от двора на Цар Футбол. Леман е и един от тези, заради които дузпата не е сигурен гол. Спаси например удар от бялата точка на Иван Саморано за триумф в Купата на УЕФА. Парира дузпа в последната минута и на славния Хуан Роман Рикелме и така класира отбора си на финал в Шампионската лига. Спаси две дузпи срещу Аржентина и отвори вратите на Германия към полуфинала на Мондиал 2006. С него на вратата Арсенал не допусна загуба цял сезон и стана шампион на Англия през 2004 година.

- Хер Леман, гостувахте в България за благотворителния мач между фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго. Как видяхте отвътре това събитие?
- Много ми хареса, че на стадиона имаше много хора. На всички ни достави удоволствие да поиграем, да се срещнем отново. Изключително приятно събитие. Благодаря им за поканата да бъда част от този мач.

- Играл сте и преди срещу Димитър Бербатов, но не и с него.
- О, да, дори на две места – в Бундеслигата и в Англия.

- Вкарвал ли ви е гол?
- Мисля, че да. Но сега не мога да се сетя в кой мач е било.

- Красимир Балъков също игра в благотворителния мач и се похвали, че няколко пъти се е разписвал срещу вас.
- Да, вярно е. Бала биеше чудесни свободни удари. Но мисля, че на мен ми вкара само един гол по този начин.

- Какви спомени имате от българския футбол освен от Бербатов и Балъков?
- Имате великолепни играчи – като Стоичков, Бербатов и Балъков. Видях в София и Мартин Петров, който също беше голяма работа. Имаше един от Кайзерслаутерн, но не мога да си спомня името му сега. Не, не почакайте. Мариян Христов беше, нали? В Астън Вила също играеше един българин… Стилиян Петров. Между другото явно имате доста футболисти с фамилията Петров. В мача на Бербатов и Фиго игра също и Мартин Петров. Винаги ми е допадал българския футбол. Много техничен. Но на първо място разбира се е Христо Стоичков. Той спечели „Златната топка“. Помня го много добре в Барселона. Определено във вашата история има хора, с които да се гордеете. Оставали сте добри впечатления и на световни, и на европейски първенства.

- Ние много се гордеем с четвъртфинала на световното първенство през 1994 година срещу Германия. Къде гледахте този мач?
- Бях си у дома пред телевизора. В интерес на истината имаше дори шанс да съм в групата за световното първенство. Но бях твърде млад. Трябваше да го приема.

- Какво означава за Германия да се провали срещу България?
- За нас българският футбол не е много голям, това е вярно. Затова беше доста болезнено и това поражение имаше своите последствия. Треньор беше Берти Фогтс, който въпреки гафа получи шанс да води Бундестима в още един голям турнир. Но пък там стана европейски шампион. След загубата от България имаше доста дискусии дали той трябва да продължи на поста селекционер.

- Вие сте играл само в големи и традиционни отбори. Кой е любимият ви?
- Трудно е да се каже. Започнах в Шалке и там останах 11 години. От тази гледна точка може би трябва да кажа, че това е отборът, който е най-близо до сърцето ми. Имах щастието да бъда част от големи клубове като Милан, Борусия (Дортмунд) и Щутгарт – все отбори с традиции. Също играх много дълго в Арсенал. Много ги обичам всички тези отбори. За мен би било удоволствие да се върна на всяко едно от тези места. Срещам се с хора, които ме карат да го направя отново и отново.

- Какво означаваше за вас първият голям трофей – купата на УЕФА, която спечелихте с Шалке след дузпи?
- През 1997 година Купата на УЕФА беше почти на нивото на Шампионската лига. За нас този трофей е нещо уникално. Ние бяхме Шалке – известно име, но повече от 20 години дори не се бяхме класирали за този турнир. Върнахме се без никакъв опит, но това не ни попречи да го спечелим. Изключително емоционален момент, за който феновете в Гелзенкирхен не спират да говорят.

- Тогава показахте на света, че сте истински маестро при дузпите. Как го направихте? А и да не забравим – девет години по-късно като национален вратар извадихте от чорапа една бележка на четвъртфинала срещу Аржентина…
- Още в Шалке започнах да си водя записки. Не само при спечелването на Купата на УЕФА, но и след това си записвах как бият дузпи съперниците. Да, ние играхме с Аржентина девет години по-късно. Не е било единственият случай, когато съм проверявал какво пише за човека срещу мен в бележката за дузпите. Винаги съм знаел кой как изпълнява.

- Вярно ли е, че вратарят няма шанс, когато една дузпа е изпълнена добре?
- Вратарят винаги има шанс. Например в мача на Бербатов и Фиго отново се изправих срещу Пол Скоулс. Ще ви припомня един финал за купата на Англия. Скоулс изпълни невероятна дузпа, но аз въпреки това я спасих. А накрая ние спечелихме. Винаги може да се спаси дузпа.

- Играхте в Шалке, а после в Борусия (Дортмунд). По целия свят е известно какви съперници са тези клубове. Как приеха вашия трансфер феновете и на двата отбора?
- Това със сигурност не е най-доброто решение в живота ми. Преди да отида в Борусия, първо бях в Милан. Знам какво е съперничеството и знам каква болка съм причинил на хиляди хора. От спортна гледна точка ще повторя – това не бе мое мъдро решение. По това време обаче бях доста млад и го направих.

- За Борусия сте вкарвал и гол.
- Да, а преди това вкарах гол и за Шалке. При това срещу Борусия (Дортмунд).

- Кога се случи?
- В годината, когато спечелихме Купата на УЕФА. До последната минута губихме с 1:2 и аз отидох в атака. И вкарах с глава за 2:2.

- Защо играхте само една година в Милан?
- Както ви казах, това беше период, в който правих доста грешки. Трябваше повече време да остана в Милан, но се контузих. Застоях се на пейката и по това време получих оферта от Борусия. И веднага приех да се върна в Бундеслигата. И до днес смятам, че допуснах грешка.

- После станахте истинска легенда на Арсенал. Какво е толкова специалното на Висшата лига?
- Изключително е силна от физическо естество. Играе се много бърз футбол. Там се събират едни от най-силните играчи в света. Когато отидох в Арсенал, тима на Манчестър Юнайтед беше най-добрият във Висшата лига. Но ние също имахме качества. Получи се страхотно съперничество. Трябваше във всеки мач да играеш на сто процента, за да спечелиш. В Германия и Италия има мачове срещу по-малки отбори, в които знаеш, че както и да се развият, накрая ще спечелиш. В Англия няма такива.

- Какво е да си наследник на легенда като Дейвид Сиймън?
- Дейвид е наистина легенда. Аз знаех, че имам тотално различен стил в сравнение с него. Когато отидох в Арсенал, феновете говориха, че са взели Мед Йенс. Което означава Лудия Йенс. Това е, защото редовно излизах 30-40 метра пред вратата. Днес обаче навсякъде по света смятат, че един вратар трябва да играе точно така.

- Като Мануел Нойер?
- Да, точно като него.

- Вие играхте в отбора на Арсенал, който не допусна загуба цял сезон. Как е възможно това в Англия?
- Имахме изключително качество в отбора и бяхме добре подготвени. Арсен Венгер е уникален треньор. Създаде ни манталитет на победители. Имаше и трудни мачове, в които загубата беше на косъм. Като срещу Манчестър Юнайтед, когато те получиха дузпа в последната минута. Ако бяха вкарали, щяха да ни бият. Апропо, щеше да е съвсем нормално. Но Рууд ван Нистелрой улучи напречната греда.

- Какъв треньор е Венгер и честно ли е отношението на феновете на Арсенал към него? Доста от тях му искат оставката.
- Във футбола понякога е трудно да се каже кое е честно и кое не. Мисля, че той е много интелигентен човек. Венгер е лицето на Арсенал. Реално той най-вече го направи разпознаваем и стабилен финансово клуб. Също и от спортна гледна точка. Венгер е лидер. Има фази, в които не всичко се получава. Така беше за два месеца в края на миналия сезон. Хората недоволстваха. Но в края на сезона Венгер пак донесе трофей на Арсенал, побеждавайки Челси във финала за Купата на Англия. А Челси беше определено най-силният отбор, който заслужено стана шампион. Венгер има способността да се справя дори, когато ситуацията изглежда плачевна. И, да, тогава пак успява да победи.

- Като легенда на Арсенал как виждате битката за титлата в Англия?
- Бях сигурен, че Манчестър Сити ще бъде много по-силен и това е факт. Очаквах повече от Ливърпул. Те се завърнаха в Шампионската лига. През миналия сезон имаха този тип бонус, който ти дава шанс да се концентрираш в първенството. Не бих подценил Челси като тима, който ще защитава титлата си до последно. Подобно на Ливърпул и „сините“ от Лондон сега ще имат натоварването, наречено Шампионска лига. Разбира се, надявам се, че Арсенал най-малкото пак ще е един от отборите в голямото колело.

- Вие сте рекордьор по мачове без допуснат гол в Шампионската лига. Стигнахте до десет. Помните ли срещу кои отбори запазихте вратата си суха?
- Сигурен съм, че между тях са Реал и Ювентус. Един от отборите беше Виляреал, който по това време бе много силен. Не играхме ли и срещу софийски тим? Май не. Всичките не мога да ги изброя, но в Шампионската лига слаби няма.

- Бяхте героят на Арсенал в полуфинала срещу Виляреал, когато спасихте дузпа на Хуан Роман Рикелме. Как се парира удар в последната минута на мача и знаейки, че ако не успеете, няма да отидете на финала?
- Напрежението е неописуемо голямо. Аз също се опитах да напрегна Рикелме. За него не бе по-различно. При всички положения късметът беше с мен тази нощ. Но и да – бях се подготвил добре за дузпи.

- Бяхте ли гледал как бие Рикелме?
- Съперникът се гледа по време на целия мач. Следиш му поведението. Следиш как се движи, когато тръгва към топката, за да бие – и при дузпата, и по принцип. Затова бях сигурен, че Рикелме ще стреля точно на това място. Така и се случи.

- Финалът в Париж обаче се превърна в кошмар за вас. Честно ли бе да ви изгонят в мача срещу Барселона?
- Според мен съдията трябваше да даде авантаж. Тогава Барселона щеше да поведе с 1:0. Истински по-добрият отбор в този ден беше Арсенал. Дори с човек по-малко ние вкарахме първи гол. Чак в последните минути Барселона успя да ни пречупи. Беше ми много тъжно. Но такива трагедии във футбола понякога се случват.

- Германия е известна с може би най-добрите вратари в историята. Как се учите в страната? Специални училища ли имате за вратари?
- Да, обаче в момента бих казал, че настъпва проблем по тази ос. В Бундеслигата титуляри вече са седем чуждестранни вратари. А може би и осем, не съм сигурен. Това означава, че изграждането на нашите вратари въобще не е толкова добро в момента. Разбира се, на първо място е Мануел Нойер, който е уникален. Завършен вратар. След него има още двама-трима, които са добри. Но те са млади и тепърва трябва да се подобряват. Трябва да успеят. Но да играят седем чужденци в Бундеслигата? Никога не е било такова нещо!

- Кой вратар най-много харесвате днес?
- Като германец е нормално да кажа Мануел Нойер. Така и го мисля.

- А защо не споменавате Марк-Андре Тер Щеген?
- Да, Тер Щеген играе в Барселона. Един отличен футболист с голям потенциал. Според мен обаче Тер-Щеген трябва още да се подобрява. Голям потенциал има Берн Лено от Байер (Леверкузен), също и Кевин Трап от ПСЖ. Всички те обаче трябва да направят следващата крачка в развитието си.

- Какви са днес отношенията ви с Оливер Кан? Бяхте големи съперници. А той също бе пример за вратар.
- По онова време Оливер беше много силен. Аз знаех, че трябва да работя много, за да играя в националния отбор, вместо него. И двамата се бутахме взаимно. Той знаеше, че ако се разконцентрира, идва моят ред. Аз знаех същото, защото можеше лесно да ме измести. И така във времето двамата се теглихме един друг напред.

- Вие успяхте да го изместите за Мондиал 2006.
- Да. През тази година не допуснах нито един гол в Шампионската лига. Поддържах ниво, на което никога не бях играл преди това. Всичко беше перфектно и така стана трудно за него да ме измести.

- Сега Германия ли е най-силният национален отбор в света? Какво означава за вас знаменитата победа със 7:1 над Бразилия на световното през 2014-а?
- Това 7:1 е върхово постижение. И от друга страна една уникална лекция за бразилците. Виждате, че след този мач националният отбор на Бразилия се преобърна. Направи следваща крачка. За мен по-важното беше не е, че победихме Бразилия със 7:1, а че после станахме световни шампиони. Вие ме попитахте кой сега е най-добрият? Може би трябва да отговоря Португалия, защото е европейски шампион. Ние, германците, сме наистина много добри. Със сигурност един от трите най-класни отбора. Но кой е номер едно, наистина не мога да отговоря.

- Доминацията на Байерн (Мюнхен) не се ли превръща в проблем за Бундеслигата?
- Ако продължава по този начин, да. Определено да.

- В момента Бундеслигата е по-интересна. Може ли и друг да се намеси в битката за титлата?
- Аз лично се надявам сезонът да е интересен до края. Има силни отбори като Борусия (Дортмунд), Шалке, също и Лайпциг. Те могат да конкурират успешно Байерн. Според мен големият проблем на Бундеслигата не са баварците, а липсата на ясно изразени цели в клубовете. Когато не поставяш такива, тогава е трудно. Особено да станеш шампион. Като че ли при нас се страхуваме от целите. Казваме си, че ако си поставим конкретни задачи и не ги изпълним, хората ще се разочароват от нас. Тогава бихме се поставили под специфично напрежение. А според мен всеки човек трябва да има ясни цели. Трябва винаги да се стремим да побеждаваме, дори да не се случва във всеки мач. Борусия, Шалке и Лайпциг трябва да си повярват и да се опитат да извлекат най-доброто от себе си.

- Опитахте кариера и в киното. Как го решихте?
- Беше съвсем кратко представяне. И не смятам, че се получи успешно.

- Значи да не ви очакваме пак на екрана като актьор?
- Не вярвам.

- И последен въпрос. Можем ли да видим Йенс Леман един ден като треньор или спортен директор?
- Да, аз много бих искал да стана треньор. Това е доста трудна професия, но ще ви призная, че съм го планирал.



Още по темата

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>