Sportonline.bg

Тапи успява да докара Папен в Марсилия

tapi
Тапи успява да докара Папен в Марсилия

Снимка: btv

Преди това Жи-Пе-Пе е обещал на Монако

Жан Пиер Папен има богата футболна кариера. Като всеки голям играч и неговата биография е пълна с любопитни факти. В един период Жи Пе Пе е пред изхвърляне от футбола.

Преди да стане дума за пристигането на Жан Пиер Папен в Марсилия, трябва да върнем лентата малко назад във времето, в което се случват доста събития.

Ще поясним как пристанищният град се превръща в спирка за обещаващи и известни футболисти благодарение на Бернар Тапи.

През 1985 година президентското място на клуба изглежда бетонирано за Жан Кариьо.

Треньор на отбора е…Жарко Оларевич, който тогава дори насън не предполага, че един ден съдбата ще го прати на „Овча купел“ да тренира Славия. Всичко върви, както се казва, по мед и масло. До деня на ВОСР(Великата октомврийска социалистическа революция) 7 ноември. На тази тържествена дата в посолството на СССР в Париж са поканени много ВИП -персони.

Сред тях е кметът на Марсилия Гастон Дефер. Неговата съпруга мадам Едмонд – Шарл Ру Дефер къде на шега, къде на истина подхвърля думите „А защо не дойдете в Марсилия да поемете съдбините на клуба?“ Към кого са отправени тези пророчески реплики? Към един смуглест и чаровен бонвиван, който до този момент влива успешно пари в колоезденето.

Знае се, че този спорт е религия за Франция. Човекът се казва Бернар Тапи и е член на социалистическата партия. Като всеки политик с леви убеждения, Бернар е роден прахосник и мозъкът му започва да дава позитивни сигнали към поредната златна мина. В продължение на шест месеца Тапи е негласен президент на клуба, докато на този пост все още се води Кариьо. Първата публична поява на Бернар Тапи за Марсилия става на финала за купата на Франция на „Парк де Пренс“ срещу Бордо през 1986 година.

Преди двубоя, когато Тапи се ръкува със своя съпартиец и президент на държавата Франсоа Митеран, над 10 000 фенове на отбора скандират името му. Финалът е загубен с 1:2. Но Тапи не си губи времето. Въпреки че плейбоят още не е станал клубен президент, започва да докарва суперкласни футболисти. Трансферите са съпроводени с показни скандали.

От „жирондинците“ е договорен Жан Тигана, но вместо родения в Бамако футболист е задигнат уж срасналия се с Бордо Ален Жирес.  Точно в този период се създава мечтаният дует между Тапи и Идалго, наречен „Тапидалго“. Двамата стават съдружници по неволя, след като босът на Бордо Клод Без обвинява Мишел Идалго, че като член на френската футболна федерация лобира здраво за футболен клуб. Така човекът, който направи „петлите“ европейски шампион за 1984 година, поема поста изпълнителен директор на Марсилия.

Президент най-после става Бернар Тапи. Двамата вече са неудържими. Следващият привлечен класен играч е Карл-Хайнц Фьорстер.  Германецът е докаран на „Велодром“ точно за 24 часа. На сутринта Тапи му се обажда с думите „Тръгвай от Щутгарт“. Отговорът на сащисания Карл-Хайнц е:“Ама трябва поне да си взема довиждане с клуба“. На което Тапи отвръща: „Спокойно, татковото, всичко съм уредил!“

И в тази приповдигната и безцеремонна атмосфера за малко трансферния препъни-камък да се окаже Жан Пиер Папен. Кой е Жи Пе Пе, преди да дойде в Марсилия? Никой или почти никой. Преминал възрастовата граница от 20 години, на Папен не му връзва във Франция.

И опитва късмета си в съседна страна. Спасението идва от неделния международен спортен обмен. В някой и друг репортаж от първенството на Белгия се вижда как един нахъсан и вече не прекалено млад футболист се доказва с фланелката на по-малкия отбор в Брюж – Серкъл. Жан Пиер вкарва голове от всевъзможни ситуации в местния шампионат и евротурнирите „а ла Герд Мюлер“. Поради тази причина националният селекционер Анри Мишел взема 23-годишния Папен на Мондиал’86 в Мексико.

Пуска го срещу Канада и там Жи Пе Пе отбелязва единствения гол за 1:0. Това е достатъчно марсилци да омотаят трансферната примка около изявилия се футболист. Малко след световното първенство преди сезона 1986/1987 Папен се изцепва пред медиите:“Може да пишете, че ще играя за Марсилия през следващия шампионат. Тапи плати за мен 10 милиона франка“.

На следващата сутрин, когато прочита тези редове в „Л’Екип“, президентът на Монако доктор Кампора едва не глътва сребърната лъжичка, с която бърка сутрешното си кафе. Отговорът от негова страна е мълниеносен: „Не мога да се сърдя на момчето, защото е младо. Но той в никакъв случай не може да играе за Марсилия, защото има договор с нас“.

Оказва се, че къдрокосият майстор на страничните ножици „папинади“ е дал първо съгласието си на Монако, но си е траел. През това време Тапи и Идалго са взели разрешението от белгийския Серкъл и са оформили всички документи. Но явно не всички. Сметката е направена без кръчмар. Стига се дотам, че момчето е заплашено да не играе повече футбол. За да се избегне това, федерацията решава да върне Папен на Серкъл Брюж. Но изход се намира.Топлата връзка е осъществена от старите познайници Мишел Идалго и Щефан Ковач, който към този момент е треньор на Монако.

Двамата са работили заедно във френската федерация по футбол. Идалго познава румънската легенда още от времето, когато Ковач от август 1973 до ноември 1975 година е начело на френския национален отбор като технически съветник. След като провеждат задушевен разговор, Идалго прави допълнителни предложения. Като обезщетение за това, че Папен ще играе в Марсилия, към касата на Монако се влива солидна сума долари.

Като допълнителна оферта е участие в международен летен турнир, организиран от Бернар Тапи. И когато всичко изглежда решено, допълнителна неочаквана пречка се явява старши треньорът на Марсилия Жерар Банид, който изнервен от ситуацията, е готов да се откаже от Папен. Но историята показва, че когато Бернар Тапи е решил нещо, се изпълнява безотказно…



Още по темата

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>