Sportonline.bg

Неподражаемият Крис Уодъл заменя чифт „Док Мартинс“ за първите си футболни обувки

waddle
Неподражаемият Крис Уодъл заменя чифт "Док Мартинс" за първите си футболни обувки

Снимка: facebook

Съвместно парче с Глен Ходъл стига до 11-о място в британския чарт

В Англия музикантите и футболистите имат общи биографии. Преди да излязат на сцената или на терена, са бачкали в заводи. Шумът на машините не е попречил на Ози Озбърн и Джо Кокър да сътворят едни от най-нежните балади. Периодът във фабриката не е огрубил неповторимия футболен художник Крис Уодъл. В следващите редове ще разберете любопитни подробности от живота на Крис Роулънд…

Съдбата решава да си прави игрички със семейство Уодъл. Във фамилията очакват раждането на дъщеричка. Бащата изненадва майката с розова пелена и огромна кукла. Името на заплануваната дъщеря е решено отдавна, трябва да се казва Гейл. Дори си представят как момиченцето ще расте край тях и ще си играе на дама. На 14 декември 1960 година в градчето Холуърт обаче в регистрите на местното родилно отделение се ражда бебе от мъжки пол под името Крис Роулънд Уодъл.

На шестгодишна възраст той облича фланелката на първия си тим Бил Кууей Миксед Инфантс. После отива също в никому неизвестния Палоу. И в главата му вече се въртят дръзки мечти – да играе някога на „Уембли“. А учението? Определено не му е слабост. Един от неговите преподаватели го охарактеризира по следния начин: „Ако мозъкът му беше в краката, редовно щеше да печели „Мастърмайнд“. Учителят има предвид култовата игра през 70-те и 80-те години, която развива интелектуалните способности.

В юношеските си години Крис се държи като главният герой на Чарлз Буковски – Чинаски. Започва да живее сам и да си търси работа. За да припечели джобни пари, кандидатства за работа в една фабрика за кренвирши. Точно в стила на американския бунтар се представя на работодателя си със запален двигател на мотопеда си и на всичко отгоре не сваля каската от главата си. Младият Уодъл обаче е толкова хърбав, че когато опитва да вдигне една торба с подправки, припада.

Къде е футболът в целия този работнически декор? Всичко върви отлично. Крис бачка и не губи спортната си форма. Виждат го в Тау Лау Футбол клуб. Забелязват го, защото има фантастичен дрибъл и умее еднакво добре да води топката с левия и десния крак. Отдава се изцяло на футбола. Но следва голямо разочарование в Ковънтри. В автобиографията си Крис пише: „Стоях изправен пред един тип, който ме накара да подпиша дузина лични документи. Днес това би се равнявало да раздам няколко автографа. Но тогава ми се стори ужасно дълго. За пробите ми дадоха 10 паунда и 30 пенса“.

УодълИ отива отново на тестове, този път в Нюкасъл. Там започва със заплата 70 паунда, но няма футболни обувки. Веднага се сеща какво да направи – разменя чифт нови „Док Мартинс“ за чифт бутонки.

Така на 22 октомври 1980 г. Крис взима автобус номер 59 до стадион „Сейнт Джеймсис Парк“, за да изиграе първия си официален мач като професионалист за свраките“ срещу Шроусбъри в мач от Втора дивизия. След като през лятото на 1982 г. се сдобива с шофьорска книжка, си купува на старо „Форд Капри“ и вече се кефи да ходи на тренировки и мачове с лека кола.
През 1983 г. Крис преживява любопитен момент. Нюкасъл играе срещу Лийдс. Вратарят на „свраките“ Кевин Кар си чупи ръката. Кевин Кигън си предлага услугите да застане на вратата, но Крис избързва: „Аз ще го заместя.“ И докато е с гръб към вратата и слага ръкавиците си, Уодъл чува как съотборниците му крещят, че с пълна пара се задава нападател на Лийдс. Крис обаче предотвратява гола, като влиза с тяло в краката на нападателя. Играта му потръгва и до края прави супермач. След двубоя един запалянко му подвиква: „Хей, вратарче, забравил си сака в мрежата.“ През юли 1985 започва периодът му в Тотнъм.

Крис удържа на едно обещание. А то е, че ако направи добър трансфер, ще помогне на първия си тим Тау Лау да им се постави осветление. След подписа с „шпорите“ на малкото стадионче грейват прожектори. Дебютът му за Спърс срещу Уотфорд е съпроводен от два гола с глава и ражда едно голямо приятелство с Глен Ходъл. Последният майтапи Крис заради акцента му на „джорди“ – човек, който живее в Нюкасъл или близо до града. Затова Крис си спомня:“ Когато си отворех устата, Глен казваше, че ще вика преводач.“
След като двамата се завръщат от Мондиал`86 в Мексико, записват на шега песента „Diamonds lights.“ Парчето стига до 11-о място в британския чарт. В същия период съпругата му Лорна ражда сина им Брук.

През 1989 г. Бернар Тапи вади щедро 15 милиона долара и го вика на „Велодром“. Първите му думи, когато каца на летище „Маринян“ в Марсилия, са: „Тук е много топло.“ Става голям приятел с Жан-Пиер Папен. Дебютния му мач е срещу Лион. Влиза като резерва и завършва като капитан, след като Жи Пе Пе се контузва.

Крис става любимец на марсилските фенове не само заради невероятните си прояви на терена, а и извън него. В една пицария течностите за подправки ги взима за вино и обилно пълни чашите. В друг случай му представят бащата на скиорката Карол Мерл. С типичния си британски хумор отвръща: „Крем Карамел ли се казва вашата дъщеря?“. Мерл-старши е бесен, но не казва нищо, защото на „Велодром“ Уодъл продължава „да рисува“ и публиката изпада в екстаз.

Уодъл се изправя с екипа на Марсилия срещу ЦСКА в четвъртфинал за Купата на европейските шампиони през 1990 година. Френският тим побеждава и в двата мача с 1:0 в София и 3:1 в Марсилия. На реванша на „Велодром“ Уодъл бележи първия гол. Кариерата му във Франция върви блестящо. Като всеки англичанин музиката продължава да го вълнува и с тъмнокожия Базил Боли записва сингъла „Бебета“. Хлапаците пък започват да се подстригват „а ла Уодъл“. След големи победи той е първият, който подхваща в съблекалните бой с торти.

Въпреки изненадващата загуба от Цървена звезда на финала за КЕШ в Бари през 1991 година, нещата вече не вървят както преди. През 1992 г. Бернар Тапи му се обажда и кратко му казва: „Благодаря ти за всичко! Желая ти успешно бъдеще“. В този момент хиените от ПСЖ и Монако решават тутакси да го привлекат, но в крайна сметка Крис се завръща в родината си. Неговият приятел Тревор Френсис прави солиден отбор и облича екипа на „кукумявките“ от Шефилд Уензди. Тимът от Шефилд стига до финал за ФА къп с Арсенал, но там губи с 1:2. В един момент Крис казва: „Връщам се във Франция“. Големите отбори и техните фенове се изправят на крака, но следващата му реплика охлажда ентусиазма им: „Ще дойда само за ваканцията“.

След това Уодъл за кратко време минава през доста спирки. Между 12 септември и 11 октомври 1996 е в шотландския Фолкърк. После отива в Брадфорд, там остава до 17 март 1997 година. През следващите два месеца на „Рокър парк“ носи любимия си екип на Съндърланд. От 8 юни до 1997 г. до 31 май 1998 г. е в Бърнли. Следва гастрол в Торки от 24 септември до 3 ноември същата година… После завършва футболната си кариера в аматьорски отборчета…

Вече на второ световно първенство след 2002 в Япония и Южна Корея и 2006 в Германия, Крис може да бъде забелязан със забързана крачка в медия-центровете, където се събират журналистите от цял свят. Великолепният някога футболист коментира в момента за две английски телевизии.



Още по темата

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>