Sportonline.bg

Кешеру: В България и Румъния липсват футболните академии

kesheru
Кешеру: В България и Румъния липсват футболните академии

Снимка: topsport.bg

Стоичков и Хаджи могат да говорят интересно за футбол цял месец

 

 

Нападателят на Лудогорец Клаудио Кешеру гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Румънецът има 63 гола за в българския футбол, което е наистина сериозно постижение за чужденец. Неслучайно в мениджърските среди му определят цена от 4 милиона евро. Но Кешеру все още предпочита да остане в България. Три пъти поред е шампион на страната ни, а титлите му са общо пет, защото е ликувал два пъти и в първенството на своята родина. В Румъния е стигал върха с екипа на бившия европървенец Стяуа (Букурещ). Изиграл е 25 мача за румънския национален отбор и е вкарал 6 гола. Два пъти поред е голмайстор на Първа професионална лига.

- Здравейте, Клаудио! Подготовката на Лудогорец върви по план. Какви са очакванията ви от новия сезон?
- Със сигурност след всяка година и спечелването на нова титла искаме отново да сме шампиони. Суперкупата на България е първата наша цел, а после да влезем в Шампионската лига. Стартираме с такива намерения и никога не мислим негативно. Целите ни са достатъчно високи.

- В медиите има много слухове, че ви атакуват с оферти от чужбина. Каква е истината?
- Има оферти. За момента съм тук и се чувствам щастлив. Само преди шест месеца подписах нов договор. Спечелихме титлата и наистина се чувствам добре в този отбор. Искам да продължа. В кариерата на един футболист много неща могат да се случат. Първата и приоритетна опция пред мен е да остана.

- При какви условия бихте напуснали България и Лудогорец?
- Зависи от клуба.

- В популярния сайт за трансфери „Трансфермаркт“ вашата цена е определена като 4 милиона евро. С това сте един от най-скъпо оценените играчи в България. Правилна ли е цената ви?
- Да, гледал съм цените в „Трансфермаркт“. Но те зависят от много неща. На първо място е формата на футболиста, после от клуба, от силата на първенството. Със сигурност ме ласкае, защото написаната сума е сериозна. Въпреки че това не са официални трансферни цени. Ако заговорим за Персийския залив или Китай, цените експлодират. Бих казал, че за Европа моята цена е висока. Четири милиона евро са много пари.

- Отново станахте голмайстор на Първа професионална лига. Толкова ли е лесно да се бележи в нашето първенство?
- Аз играя в един наистина, ама наистина много силен отбор. Така че с такива колеги става по-лесно да се вкарва. Знам техните движения, както и те моите. Напълно съм интегриран в тима. Затова имам предимство пред конкурентите. Винаги е трудно първия път. После втория става още повече. И така. Защитниците започват да внимават повече за теб, за колегите ти. В нашия отбор най-хубавото е, че опасността идва отвсякъде.

- Дълго време имаше битка между вас и Фернандо Каранга от ЦСКА за голмайсторския приз. Какво е мнението ви за него? Пратихте му съобщение, когато се контузи.
- Разбира се. Чух за неговите проблеми и най-нормалното нещо бе да го подкрепя. Трябва да има солидарност между играчите. Никой не се радва, когато друг е контузен. Аз го направих и заради трагедията в семейството му – той беше загубил родител. Това е много повече от футболните дела. Това е част от живота. Никой не може да бъде неутрален с такива проблеми.

- Харесвате ли го? Кои други ви импонират?
- Каранга е типичен номер девет – футболист на наказателното поле. Отлично чувства кога ще дойде топката. Играе в много силен отбор и получава шансове. Виждам и други нападатели, които са много добри. Не е нужно да вкарват много голове, за да ги забележа. Бих назовал немалко имена, но няма смисъл. На един нападател се налага адски много да работи, докато се стигне до гола. Попадението е само крайният етап от работата. Дотогава се налага да свършиш доста неща. Трябва да се нагодиш към стила на отбора, да имаш качества.

- През цялата ваша кариера играете като нападател. Как станахте такъв?
- Цял живот моята страст е била да вкарвам голове. През годините съм играл и зад нападателите. Затова ми е лесно в Лудогорец, където всички играчи непрекъснато се движат в атаката. Никой не си е избрал една позиция, а си сменя зоната и създава празни пространства. Така се получават изненадите за противника.

- Лудогорец стана седем пъти поред шампион на България. Колко време ще продължи тази серия?
- Сега ще вземем осмата! Напрежението става по-голямо всяка година. Въпреки това в последните първенства финиширахме с доста точки пред втория. Това е резултат от усилията на много хора, които работят в клуба. Не само тези, които са под светлината на прожекторите, но и тези, които остават в сянка. Бих казал, че само отборът е на светло. Доста други работят зад сцената и създават най-добри условия с цел да мислим за футбол.

- Най-голямата ви задача са групите на Шампионската лига. Ще успеете ли?
- Да! Сигурен съм, че ще го направим този сезон. Уверени сме. Почти един и същ отбор сме вече три години. Между 12 и 14 футболисти играем дълго заедно. А има някои, които са в Лудогорец и повече от три сезона. Спомням си, когато гледах полуфинала на Шампионската лига между Реал и Байерн. В мадридския тим най-малко е бил Тони Кроос – само четири години. Това показва много неща. Това е статистика. Но тя показва защо Реал печели толкова пъти Шампионската лига. Това е работа. Трябва да печелиш време и пространство. Във футбола тези две неща най-много липсват. Ако играчите се познават добре, знаят как да си създадат повече пространство. Къде да подадат топката, как да го направят. Това са детайли. Реал е примерът как се прави това и постиженията му са фантастични. Те дори не се гледат помежду си. Всичко знаят за себе си.

- Имате нов румънски ас в защитата – Драгош Григоре. Бихте ли ни го представили?
- Много съм щастлив, че са го взели. Той е доказан футболист на високо ниво. Играе вече 3-4 години в националния отбор на Румъния. По едно и също време започнахме да получаваме повиквателни. Познаваме се добре с Драгош Григоре и съм сигурен, че той ще вдигне още класата на Лудогорец. Неговото привличане показва, че клубът има сериозни амбиции и всяка година иска да повишава нивото.

- Последната ви титла беше с треньора Димитър Димитров. Какво промени той в тима?
- Донесе своя характер, неговата философия за футбола. Повиши нивото на Лудогорец. Във втората част от сезона постигнахме най-високото си ниво. Спечелихме 15 поредни победи. Подобрихме доста рекорди в първенството. Нормално е, когато дойде нов треньор, той да допринесе в различни аспекти. А най-важното е да изкара най-доброто от отбора.

- Какво мислите за нивото на българската лига и играчи?
- Според мен с всяка година то се повишава. Следя събитията вече три години поред. Надявам се, че през новия сезон повече български отбори ще са в групите на евротурнирите. Много е важно да се събират точки за българското първенство. Когато си по-добре в ранглистата на УЕФА, имаш повече участници в Шампионската лига, в Лига Европа. Надявам се на добри резултати, които да донесат точки. В края на краищата всички сме пред вратата на Шампионската лига и всички искаме да минем през нея.

- Не е тайна, че състоянието на българските стадиони не е добро. Къде ви е най-атрактивно да играете? И бихте ли ги сравнили с румънските?
- Със сигурност румънската инфраструктура е по-напреднала. От няколко години нашите клубове започнаха да строят нови стадиони. Днес имаме пет, шест, седем хубави арени в Румъния. Проблемът е в хората. Феновете не идват, както го правеха преди. В България също има стадиони. На първо място е нашият, който става наистина много красив с добра атмосфера. Харесва ми и националният стадион, въпреки че има лекоатлетическа писта и феновете са доста далече от терена. Това е проблем за атмосферата.

- Типичен стадион от комунистическото време.
- Да, така ги правеха. Харесва ми и стадиона на Левски. Атмосферата е много гореща там. Също хубав е и стадионът на ЦСКА, въпреки че е доста стар. Това са митични арени. Много ми харесва да играя там. Приятен е и стадионът на Берое.

- Лудогорец е съставен основно от чужденци. Как контактувате?
- В отбора сме се събрали много полиглоти. Така е по-лесно. Още преди казах, че е добре, че сме дълго заедно. Говорим си и извън терена. Така се разбираме по-лесно на терена. Не може да се виждаш с останалите само на тренировка и нещата да се получават перфектно. Има много работа зад сцената и това дава резултати в мачовете.

- Има ли официален език в отбора?
- Реално – не. Всеки помага на колегите си да се адаптират по-бързо. Когато дойде футболист и знае само един език, всички останали му помагат. Комуникираме. Опитваме да учим поне по малко български. Може би няма да повярвате, но всеки от нас иска да знае поне малко от вашия език. Все пак сме в български клуб.

- Кой е най-паметният ви гол в България?
- Голът от корнер срещу Левски. Беше много важен момент. Точно бяхме победили ЦСКА, обръщайки резултата от 1:2 до 3:2. Ако бяхме загубили, щяхме да се изравним. Но ние победихме с характер. След ЦСКА мачът срещу Левски пак беше голям. На практика в тези две дербита спечелихме титлата.

- Целихте ли вратата от корнера или беше случайност?
- По принцип стрелям към задната греда. И от фаулове, и от корнери. Тогава имам шанс да вкарам, ако никой не докосне топката. Ще ви излъжа, ако кажа, че от корнера целта ми е било да вкарам директно. Но топката влезе перфектно и беше хубав момент.

- С Марселиньо имате по 63 гола в българската лига. Колко време ще продължи гонитбата и кой ще я спечели?
- Това не е състезание. Той играе като десетка. Не се фокусираме кой ще вкара. Играта ни идва отвътре. Ако излизаш само с мисълта да вкараш, ще ти е по-трудно да успееш. Трябва да се играе от само себе си и головете влизат. Вкарват ги всички в отбора. Така работата става по-лесна. Този, който е в най-добра позиция – вкарва. Става лесно.

- Играл сте и във Франция. Не ви ли се искаше да останете по-дълго в Западна Европа?
- По онова време ми трябваше ново предизвикателство. А Франция се оказа напълно различно нещо. След десет години там се чувствах като у дома си. По едно време почувствах, че съм мотивиран не повече от 80-90 процента и пак се нуждая от ново предизвикателство. Не исках да поставям кариерата си под заплаха. Тогава се обади Стяуа. По това време в клуба имаше огромно напрежение. Реших, че е добър избор. Работих много, за да успея.

- Собственикът Джиджи Бекали е много интересен човек. Какво е да се говори с него?
- За медиите със сигурност е интересен човек. Мога да ви го потвърдя. Винаги е в центъра на събитията. В годината, когато бях в Стяуа, той не беше в клуба. Знаете причините. Напълно различен е. Интересна личност. Много е сантиментален и действа със сърцето си. За медиите е много интересен, не е така обаче за отбора.

- Бихте ли го сравнили с вашия сегашен собственик Кирил Домусчиев?
- Напълно различни са. Нашият собственик седи зад сцената. Говори само, когато нещата трябва да тръгнат по правилния път. Рядко, но има случаи, когато е трябвало да се намесва. Той е личност, която избира компетентни персони за постовете в клуба. Оставя хората да си вършат работата. Той вярва в тяхната компетентност. За мен това е правилният начин на работа.

- В Стяуа вкарахте хеттрик за 13 минути. Помните ли го?
- Разбира се, беше срещу датския Олборг в Лига Европа. Стана рекорд на турнира. Да сме точни – 11 минути и 30 секунди. Помня го добре. Аз съм рекордьорът на турнира.

- Екзотиката във вашата кариера е катарският Ал Гарафа. Какъв опит получихте там?
- Много различен свят. Когато си живял в Европа, там всичко ти е много странно. Местните са много богати на емоции и трябва да научиш страшно много неща. Проблемът е, че отидох твърде млад там. Чувствах се в отлична форма и поисках да играя още в европейския футбол.

- Мислите ли, че Катар ще успее да направи добро световно първенство? Видял сте стадионите, феновете, живота.
- Феновете не са много. Нямат нашата култура за футбол. Но в опита си да станат по-добри, те правят уникални стадиони. Истинска научна фантастика. Докато още бях там, започнаха да строят арени върху водата. Беше „Уоу“. Ако тези хора поискат нещо, за 10-20 години ще го направят.

- Започна световното първенство, но без България и без Румъния. Къде ще гледате мачовете?
- Ще бъда на лагер. Очаквам интересно първенство и много съжалявам, че нашите отбори ги няма.

- Защо Румъния не успя да се класира? Бяхте наели Кристоф Даум за селекционер, но не се получи.
- Той промени много неща. Трябваше време всички да се адаптират към тях. Не започнахме добре квалификационната група и след това се оказа невъзможно да настигнем другите.

- В България вече няма звезди като Стоичков от Барселона. Вие нямате Джика Хаджи и Джика Попеску. Защо нашите страни вече не могат да произвеждат такива футболисти, които да са на най-високото ниво?
- Преди 90-те години системата беше коренно различна. Всички се изграждаха в съвсем друга среда. Проблемът сега е, че няма достатъчно академии в нашите страни. Така че не можем да развиваме желания брой таланти, които да израстват здрави и силни като мислят само за футбол. Това го има във Франция, Англия, в другите развити страни. Давам пример с Франция, защото бях в тяхна академия и знам какво е. Също за пример е холандският Аякс, който има огромна школа. При нас всичко това е черна точка.

- В „Код Спорт“ направихме интервю с Джика Хаджи, който е архитектът на проекта Виторул (Констанца). Създал е нещо напълно ново и успешно. Това ли е примерът, който трябва да следваме?
- Тотално. Преди няколко седмици го срещнах на един бенефисен мач. Джика Хаджи е напълно отдаден на футбола. Той е велика личност, която много ни липсва. Днешните момчета мислят за толкова много неща. Преди младите футболисти нямаха достъп до тях. Имахме топката, отивахме в училищния двор и играехме. Футболът беше страст. Днес е невероятно само да си близо до Хаджи. Той би могъл да говори един месец за футбол, без да спре. За стратегия, за тактика, за всичко – удоволствие беше да го слушам.

- Вече сте на 31 години. Мислите ли какво ще правите след края на кариерата?
- Ще остана във футбола. Имам тази страст, която е наследена от баща ми. Топката е моята любов. Никога не съм се виждал като човек, който напуска футбола или се отказва от него. Ще започна работа в него. Като футболист още имам мотивация, имам достатъчно желание. Със сигурност ще остана в играта и след това.

- Като треньор ли?
- Не знам още. Понякога след мачове се опитвам да анализирам, да разбера защо треньорът е взел едно или друго решение. Така и по-лесно се научавам защо се правят нещата. Искам един ден да дам на футбола опита, който събирам с годините.



Още по темата

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>