Единственият българин вкарвал за български тим на Манчестър Юнайтед е Румен Димов – Sportonline.bg
Sportonline.bg

Единственият българин вкарвал за български тим на Манчестър Юнайтед е Румен Димов

rumendimov
Единственият българин вкарвал за български тим на Манчестър Юнайтед е Румен Димов

Снимка: личен архив

Сър Боби Чарлтън се снима с повечето футболисти на Спартак при гостуването на "червените дяволи" във Варна

Трима българи могат да се похвалят, че са вкарвали голове на великия Манчестър Юнайтед. Христо Стоичков го направи с фланелката на Барселона, а след това Димитър Бербатов с екипа на Леверкузен. Кой обаче е третият? Или всъщност първият и единственият, отбелязвал попадение на „червените дяволи“ с екип на български отбор. При това не на грандовете ЦСКА или Левски. Става въпрос за легенда на Спартак (Варна) Румен Димов. Ето подробности около двата мача между ЖСК Спартак и Манчестър Юнайтед, които се играха през 1983 година.

Румен Димов е роден на 18.02. 1957 година в Кюстендил. Започва кариерата си във Велбъжд. Играе там до 1978 г. След казармата го канят в Славия, но той предпочита да продължи образованието си във ВИФ (сега НСА). Облича екипа на Академик (Сф). През есента на 1981-а в 1/32- финал за купата на УЕФА „студентите“ срещат Кайзерслаутерн. Треньор им е Митко Червеняков, а негов помощник Лъчезар Димитров. Първият двубой в София завършва 0:1. Румен си спомня един любопитен момент за срещата във ФРГ: „Червеняков даде на всеки от нас по един портрет на немски футболист. Каза, че трябва да го закачим над леглото в хотела и да спим така. На мен ми се падна Функел.“

Академик играе силно, но пада с 1:2. Германците са като танкове. Показателен факт е как на няколко пъти канарата Ханс Петер Бригел успява да надскочи исполините Димитър Димитров-Херо и Сашо Борисов.

Впоследствие нашият герой поема към Варна. Иван Вуцов става треньор на тогавашния ЖСК Спартак (Варна) и взима със себе си Димов, Сашо Борисов, Димитър Алексиев, Гьорев и Веско Личев. За „соколите“ се състезават Ради Радомиров (бащата на Тодор Радомиров), националът Живко Господинов, Стефан Найденов, Владо Николчев, вратарят Красимир Зафиров. Впоследствие треньор е Людмил Горанов.

Идва незабравимата 1983 година. На полуфинал за купата на България играят Левски и ЖСК-Спартак. Срещата е в Казанлък. В този мач отменят гол на „сините“, отбелязан от Краси Чавдаров. Емил Спасов удря греда. Изненадващ победител са варненци, които печелят с гол на Живко Господинов в 39-ата минута.

На финала играят с ЦСКА в Пловдив. Преди това обаче, когато варненци гостуват в Благоевград на Пирин и губят с 0:1, Румен Димов е изгонен за груб фаул. Федерацията го наказва за три срещи – с Беласица, Славия и..финала с ЦСКА. Под тепетата „армейците“ печелят с лекота с 4:0 и взимат трофея. Независимо от това ЖСК като финалист участва в турнира за КНК.

Жребият отрежда Мерсин. В първия мач в Турция (0:0) Димов не взима участие. Той изтърпява наказание от една среща заради получените два жълти картона от мачовете на Академик с Кайзерслаутерн. Във втория двубой спартаковци печелят с 1:0 след гол на Казаков в 62-ата минута след пас на Румен Димов. Личев удря две греди, а вратарят на гостите Атъф прави чудеса.

Когато жребият изправя българския тим срещу Манчестър Юнайтед, цяла Варна и България са на крак.

За двубоя край морето от София се събират най-запалените фенове на „червените дяволи“ да гледат на живо величията Брайън Робсън, Франк Стейпълтън и сие. От Англия пристигат около 300 фенове. Те са настанени в хотели в самата Варна, където пресушават бирените запаси за едно денонощие. Официалната делегация, водена от Боби Чарлтън, е настанена в хотел „Дружба“, известен като Шведския. Състезателите на Спартак са на лагер на няколко километра от тях в станция „Ален Мак“.

За този мач Спартак са облечени с чисто нови екипи и анцузи „Пума“. Пламен Христов, който е нещо като варненския Гибон във футбола. Освен това е известен с уменията си да свири на китара, успява да омае английската делегация още в първата вечер и до късно ги забавлява с балади. На сутринта преди мача от благодарност Боби Чарлтън се снима в хотела с почти целия тим на Спартак.

По време на самата среща стадионът е претъпкан, но публиката си е глътнала езика от възхищение само защото вижда такива велики футболисти и не подкрепя с възгласи своите. Гостите се възползват от това и още в 9-ата минута Норман Уайтсайд намира Робсън за първия гол. Две минути по-късно идва изравнителният гол за българите. В началото на второто полувреме грешка в защитата води до втория гол за англичаните, отбелязан от Греъм.

Румен Димов разказва за историческия момент при изравнителното попадение: „След като резултатът стана 0:1, видяхме, че няма какво да губим и се вдигнахме всички в атака. При една от тях съдията свири нарушение в наша полза около дъгата. Фаулът трябваше да го изпълни Живко Господинов, но реферът реши да го пребием, защото стената бе построена на близко разстояние. Тогава видях пролука между четирима души и нанесох удара от две крачки засилване. Топката попадна в долния десен ъгъл на вратаря Гари Бейли. Целият стадион стана на крака, включително и 300-та запалянковци от Острова.

Като свърши срещата, хукнах да си разменям фланелката с Брайън Робсън, а после с Франк Стейпълтън, но не успях. След мача отпразнувах паметното си попадение с родителите на Стойко Сакалиев, с които сме големи приятели. Както знаете, баща му и майка му са спортно семейство – колоездач и скиорка. Татко му Марин беше много запален по английския футбол още тогава. След като се паднахме с Манчестър Юнайтед, веднага ми се обади и аз го поканих да гостуват със съпругата си у нас. След мача си направихме голямо празненство. Вкъщи почти цяла нощ звъняха хора от Варна и цяла България. Четиригодишният Стойко бе оставен при баба си и дядо си в Бургас.“

След двубоя английски фоторепортери му изпращат страхотна снимка. Оказва се, че никой български фотограф не е запечатал мига на гола. Въпреки че беше адресиран до клуба, в онова време този подарък от „вражеска“ страна не е посрещнат много добре и тайните служби започват да следят Димов. Когато тръгват за реванша в Англия, към него прикачват три ченгета да следят всяка негова стъпка. На летището в Манчестър всички английски журналисти се втурват към Румен и го карат да направи знак с два пръста – все едно, че на „Олд Трафорд“ ще вкара два гола. Куките беснеят, защото си мислят, че става въпрос за знака на победата, на хипитата и на свободата.

Отборът отсяда в дванайсететажен хотел. Деца ги наобикалят за автографи. На самия мач герой става Стейпълтън с двете отбелязани попадения, единият с глава.

Отлични изяви има вратарят Краси Зафиров, който пази феноменално и е похвален в английската преса. Димов има две положения заедно със Стефан Найденов.
И до ден днешен синовете му Даниел и Христо вадят дивиденти от баща си. Постоянно ги питат дали те са момчетата на човека, вкарал гол на Манчестър Юнайтед…

19.10.1983 г. Варна
1/8- финал, КНК
ЖСК-Спартак – Манчестър Юн 1:2
0:1 Робсън (9), 1:1 Румен Димов (11), 1:2 Греъм(47)

ЖСК-СПАРТАК: Зафиров, Исмаилов, Борисов, Николчев, Михайлов, Димов, Венков, Гьорев, Личев, Господинов, Алексиев(68-Казаков).
МАНЧЕСТЪР ЮН: Бейли, Дъксбъри, Албистън, Уилкинс, Моран, Маккуин, Робсън, Мюрен, Стейпълтън, Уайтсайд, Греъм
Ст. „Юри Гагарин“ – 35 000 зрители
Съдия: Ешвайлер (ФРГ)
Жълти картони: Казаков (ЖСК), Дъксбъри (МЮ), Уилкинс (МЮ)

02.11.1983 г. Манчестър
1/8- финал-реванш,КНК

Манчестър Юн – ЖСК Спартак 2:0
2:0 Стейпълтън (2,31)

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД: Бейли, Дъксбъри, Албистън, Моузис, Моран(65-Демпси), Маккуин, Робсън, Макари, Стейпълтън, Уайтсайд(78- М.Хюз), Греъм
ЖСК СПАРТАК: Зафиров, Исмаилов, Борисов, Николчев(60-Венков), Михайлов, Димов, Радомиров, Гьорев, Личев, Господинов(70-Алексиев), Найденов
Стадион: „Олд Трафорд“ – 50 000 зрители
Съдия: Ериксон (Швеция)
Жълти картони: Михайлов(ЖСК), Исмаилов (ЖСК)



Още по темата

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>