Sportonline.bg

Фил Невил: Помня времената, когато България бе световна футболна сила

philnevillle
Фил Невил: Помня времената, когато България бе световна футболна сила

Снимка: btv

Сигурен съм,че Стоичков се наслаждава да бъде телевизионен коментатор

Легендата на Манчестър Юнайтед Фил Невил даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той бе част от първия голям тим на Алекс Фъргюсън, който ще остане завинаги в историята. Така нареченият „Клас 92“ направи през 1999 година единствен за английския футбол златен требъл. Финалът на Шампионската лига на „Камп Ноу“ срещу Байерн се счита за може би най-драматичния развой в турнира на богатите. А Невил бе един от героите на „червените дяволи“ от феноменалния сезон. Той спечели шест пъти Висшата лига, триумфира в три сезона с Купата на Англия, ликува и като световен клубен шампион. Напусна Манчестър Юнайтед след 11 години и 263 мача в посока Евертън, където игра 8 сезона и заслужи да е капитан на тима. За Англия изигра 59 мача и участва на три световни първенства.

- Мистър Невил, два пъти тази година бяхте в България. През лятото ви видяхме сред гостите на мача между фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго. Какво мислите за нашата голяма звезда?
- Много се зарадвах на поканата от Берба. Станах част от едно голямо шоу. Имах и една визита много по-отдавна – през 1999 или през 2000 година беше. Тогава имахме мач на националния отбор срещу България. Седмица преди второто ми посещение с Берба се видяхме в Манчестър. Играхме заедно на бенефисния мач на Майкъл Карик на „Олд Трафорд“. Бербатов ме попита дали бих дошъл. Развълнувах се, когато видях списъка с гостите на Димитър. Дори в първия момент реших да звънна на Берба и да му кажа, че няма да дойда, защото не заслужавам да съм сред такива легенди на футбола. Разбира се, това е шега. Винаги ми е приятно да бъда с моите приятели от Манчестър Юнайтед, с които изкарахме толкова години заедно. Освен това, мачът бе с благотворителна кауза и такива мероприятия винаги трябва да се подкрепят.

- Вие никога не сте играл в един отбор с Димитър Бербатов. Когато той дойде в Манчестър Юнайтед, вие вече бяхте в Евертън. Какво мислите за него като нападател?
- Фантастичен нападател с невероятна елегантност на терена. Въпреки че е много висок, сигурно над метър и 90, той притежава впечатляваща техника. Може би на някои прави впечатление, че не тича бързо, че не се бори много. Но той е символът на елегантността на терена. Неговото докосване на топката е наистина фантастично. Играл съм срещу него и ще ви кажа – много е трудно да си му съперник. И когато беше в Тотнъм, и когато беше в Юнайтед. Статистиките му във Висшата лига са впечатляващи. Затова бих го наредил сред най-добрите нападатели в цялата история на Висшата лига.

- Имате ли спомени от българския футбол?
- Българският футбол е родил много фантастични играчи. Вече говорихме за Бербатов, такъв беше и Христо Стоичков, и Стилиян Петров, който беше изключително успешен в Селтик. А и да не забравя Мартин Петров, който игра за Манчестър Сити. Аз помня времената, когато националният отбор на България беше световна сила. Гледал съм мачовете ви от мондиала през 1994 година. Имахте голям отбор. Но за мен Стоичков беше големият човек. Няма да забравя и един негов мач за Барселона срещу Манчестър Юнайтед. Беше на „Камп Ноу“. Какъв спектакъл направи само! Два гола на Стоичков и два на Ромарио. Побърка ни по лявото крило и ни биха с 4:0. Не бях в състава тогава, все още бях прекалено млад. Мислех си какво ли щеше да е, ако съм на терена срещу него? Стоичков беше друго ниво, световна класа. С левия си крак можеше да даде безпогрешен пас от единия до другия край на терена. За мен беше наистина голяма чест, че бях на терена заедно с него в мача на Бербатов.

- Сега със Стоичков сте колеги – и двамата анализирате и коментирате мачове. По-трудно ли е, отколкото да си футболист на терена?
- Няма никакво съмнение – по-лесно е да коментираш. Когато имаш зад гърба си 20 години като футболист, става още по-лесно. Чувстваш същото, което чувстват и играчите на терена. Виждаш тактиката, разбираш движенията. Всичко това си го правил сам преди. Много ми харесва работата на футболен коментатор и анализатор. Обожавам да съм в студиото. Сигурен съм, че Христо също много се наслаждава на тази професия. Приятна е. Ние говорим за най-великия спорт на света. А това без никакво съмнение е футболът.

- Вие сте част от толкова известния и легендарен „Клас 92“ на Манчестър Юнайтед. Какво беше толкова специалното във вашия отбор?
- Най-вече, че бяхме неразделни приятели. Говоря за пет-шест момчета на по около 14 години, които тренирахме заедно в академията. И така си и останахме непрекъснато заедно в живота. И до ден-днешен не можем един без друг. Нашите майки са първи приятелки, нашите бащи – също. Разбира се и нашите жени. Това ни направи много по-силни. На мача на Бербатов например бяхме с брат ми Гари, с Райън Гигс, с Пол Скоулс. И непрекъснато има какво да си говорим. Дори си имаме наш футболен отбор, казва се Салфорд Сити. Позициониран е близо до Манчестър. Не минава и ден, без да се чуем с Дейвид Бекъм, с Ники Бът, с Пол Скоулс и Райън Гигс. Те са най-близките ми приятели и хора в живота.

- И имахте един невероятен сър Алекс Фъргюсън. Магии ли правеше този човек?
- Неговата магия беше, че е една фантастична личност. В съблекалнята всеки от нас можеше да му сподели дали е щастлив, дали е нещастен, дали се нуждае от нещо. Сър Алекс винаги знаеше какво да ни каже. Да даде самочувствие на някого, ако не е в добро състояние. На нас младите ни трябваше смелост, защото не е лесно да влезеш в първия тим. И той ни я даде. Освен това, Фъргюсън беше перфектният тактик на футболната игра. Сигурно имате въпрос „Кой е най-големият треньор?“. Ще ви изпреваря с отговор – Фъргюсън е първи или най-много втори в историята.

- Финалът в Шампионската лига през 1999 година срещу Байерн ли е най-великият момент за вашето поколение?
- Когато съпругата ми роди първото ни дете, ме попита дали това е най-щастливият ден в живота ми. Отговорих й: „Не, това е вторият най-щастлив!“. На първо място е спечелването на Шампионската лига с Манчестър Юнайтед. Ние губихме с 0:1, но победихме с 2:1. Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяр вкараха головете. Тогава бе най-голямата ми радост! Най-великия момент, който съм преживял!

- Как успяхте да го направите? Вярвахте ли, че е възможно да направите този обрат?
- Да, на първо място – вярвахме! В нашия отбор имаше непоклатим дух. Досега ви разказвах за духа на „Клас 92“. Ние бяхме приятели, бяхме едно цяло. Имахме мениджър, който във всеки един ден от сезона ни обясняваше, че никога не трябва да се предаваме. И че топката трябва да се гони до последния съдийски сигнал. Ето, че така и направихме. Разбира се, по един много специален начин.

- Това ли беше най-добрият мач на вашия отбор?
- Да. Най-добрият мач в цялата история на Манчестър Юнайтед. Спечелихме требъл. Взехме Висшата лига, Купата на Англия и накрая Шампионската лига. В английския футбол днес е невъзможно един отбор да го постигне. Можеш да спечелиш една или две най-много, но три – не. Не вярвам, че някой ще успее да ни задмине постижението.

- Вие сте първият от „Клас 92“, който напусна Манчестър Юнайтед. Станахте легенда и на Евертън, но не ви ли беше мъчно да си тръгнете толкова рано от „Олд Трафорд“?
- Мъчно ми беше. Да. Прекарах 18 години в този клуб. Но понякога в живота се налага да напуснеш. Бях на 28 години и осъзнах, че сега е моментът да си тръгна. Отидох в Евертън, един също страхотен клуб. Станах капитан на отбора, оставих моята следа там. Израснах като личност, въпреки че не бях в Манчестър Юнайтед. С треньора Дейвид Мойс имахме много успехи с Евертън. Играх с наистина отлични футболисти. Постигнах достатъчно успехи, за да съм щастлив. И… да не ми липсва Манчестър Юнайтед.

- Какво беше чувството да играете срещу Юнайтед?
- Мразех този мач. Никога не съм обичал да играя срещу Манчестър Юнайтед и също да съм срещу моя брат Гари. Мислех си и за нашите родители, които бяха на трибуните. Как се чувстват, когато единият им син е от едната страна, а другия – от другата? Кой искат повече да спечели? Тежка ситуация е. Винаги съм искал да бъда на терена. Само не и срещу Манчестър Юнайтед. Желаех просто мачът да свърши, да се прибера и да си почивам, без да мисля за него.

- Манчестър Юнайтед има много фенове в България и тук всички също се питат – кога отборът пак ще е шампион на Англия?
- Мисля, че клубът върви по правилния път. Жозе Моуриньо е един от най-добрите треньори в света. Миналия сезон Манчестър Юнайтед спечели Лига Европа, което върна отбора в Шампионската лига. Освен това тимът взе и Купата на лигата. Следващата стъпка е триумф във Висшата лига. Отборът не е ставал шампион четири години. В последните три не успя дори да завърши в първата тройка. Всичко това е след оттеглянето на великия Алекс Фъргюсън и някои го приемат за нормално. Сега е важно Жозе да направи силен отбор след добрата селекция, която осъществи.

- Когато вие играехте в Манчестър Юнайтед, там бе пълно с британци. Сега основните футболисти са чужденци. И това не е само на „Олд Трафорд“. Не влияе ли зле на английския футбол тази глобализация?
- Лошо е за националния отбор на Англия. Ние имаме брилянтни млади играчи и доказателство са титлите, които спечелиха юношеските формации това лято. Но заради глобалния бранд на Висшата лига ние имаме чуждестранни собственици, чуждестранни треньори, чуждестранни играчи. В големите отбори местата за младите английски играчи са доста лимитирани. Те не могат да играят в Шампионската лига и респективно не могат да натрупат международния опит. Трябва да го променим. Налага се, ако искаме младите ни футболисти да играят и да се развиват. И фигури като мениджърите Гуардиола, Клоп, Моуриньо, Конте да им дават шанс. Защото това са момчета от Англия, от нашата страна.

- Не споменахте нито един английски треньор.
- Това е проблемът. Тенденцията за която говорим удря и по английските треньори. Аз съм млад човек що се отнася до треньорството. И искам да бъда мениджър. Но шансовете са много ограничени. Така се наложи да отида да бъда треньор във Валенсия. И може би сега трябва да продължа към Китай, към България, към Франция, защото няма да ми дадат възможност за желаната работа в Англия.

- Коя лига е по-силна – испанската или английската? Бил сте и в двете.
- Трите големи отбора на Испания – Реал, Барселона и Атлетико, са по-добри от всички във Висшата лига. Но Висшата лига е по-силна като първенство от Примера дивисион. Отборите от края на класирането в Испания не биха могли да участват в английския шампионат. Висшата лига е изключително бърза и атрактивна, доста по-глобална и с много повече привърженици по света. Що се отнася до забавление за футболните фенове – английският футбол е на много по-високо ниво от испанския. Но още веднъж ще повторя – Реал, Барса и Атлетико имат повече класа, отколкото водещите английски отбори.

- Съгласен ли сте, че парите подлудиха футбола? Суми като 60-70 милиона евро даже вече не се смятат за големи при трансферите.
- Да, Погба например дойде в Манчестър Юнайтед за 110 милиона евро. Прекалено много е. Но такива са цените за клубовете от Висшата лига. Футболът се превърна в индустрия за много милиарди. Парите от спонсори и телевизии непрекъснато скачат и цените за трансфери растат всеки ден. В Англия искаме да идват най-добрите футболисти. Манчестър Юнайтед например държеше да вземе Антоан Гризман, но парите за него скочиха до небето. А Алваро Мората отиде в Челси след голямо надскачане на пазара. Еден Азар пък също е брилянтен футболист с висока цена. Работата на Висшата лига е не само да привлича най-добрите. А да създаде отбори, които да са най-добрите в света.

- Кога Англия ще стане световен шампион? Но не при юношите, където вече сте.
- Не знам. Много е трудно. Ако гледате историята, нашите юношески отбори са печелили много пъти световни първенства. Дано след пет години сегашните наши таланти да са готови да триумфират на мондиал. Надявам се искрено, че в Катар през 2022 година Англия ще е основен претендент за титлата.

- Какво трябва да се случи в английския футбол, за да станете световни шампиони?
- Националите ни да играят повече и повече. Трябва всеки уикенд да са титуляри. А не на сезон да имат по 15 мача за клубовете си.

- Какви са амбициите ви като треньор?
- Искам да бъда добър треньор. Бил съм помощник в Манчестър Юнайтед и Валенсия. Сега вече искам да съм човекът, който взима решенията. Който избира 11-те за мача, който говори пред медиите и въобще



Още по темата

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>